Не че нямаше какво да се споделя за това време, нямаше какво хубаво да се сподели... След всяко поредно събитие си казвах, че това трябва да е края на убийствената поредица, защото изтормозеното ми съзнание не можеше да си представи как съдбата може да е още по-садистична във фантазиите си спрямо мен и близките ми хора, но... Някой ден, може би когато дойде краят, много искам да се срещна лице в лице с нея, със Съдбата и да и задам няколко въпроса. Ей така от чисто любопитство. Защото извора на фантазията и се оказва непресушим и бездънен... За морала и чувството и за справедливост не искам да коментирам, защото ще ми се наложи да измислям нови думи на почти всички говорими езици, а после и да обесня значението им... Ще отнеме време.
Та най-последната закачка на "Онази, чието име искам да изрека с нов смисъл на всички говорими (и няколко позабравени ) езика" бе да ми лепне нещо като извратен грип или друго вирусно подобие на фона на случващи се други събития, много по-важни и трагични и случващи се на много по-важни за мен хора. Даже нямам сили да опиша всички абсурди и други трудно описуеми събития. Искам само да протестирам за собствената си болест!
Много, много години не бях боледувал. Най-много да ме понаболи глава по някоя скучна причина, но и това рядко. При все това, че постоянно съм в контакт с множество хора и много от тях в различни периоди (някои дори бих казал почти перманентно) са били грипозни и какви ли не. На всичко отгоре не мисля, че някога в световната история съм боледувал толкова остро и продължително и това не ми вдъхва неограничена увереност в супер силите ми и екзестенциалната ми същност въобще.... Въпреки взетите мерки вече толкова се проточи всичко това, спорадичните прояви на умерен оптимизъм още в зародиш се сблъскват безпомощно с безцеремонен реализъм и изпадат в кататонична кома за неопределен срок...Мисля, че това е кармичният отговор на високомерието и самодоволството с които гледах падащите редици от грипозни хорица около мен години и години наред... Но се оказах досегаем за пълчищата малки озлобени вирусчета, които са трупали ярост от безсилието си през годините и сега намирайки пролука в защитата ми са се изсипали подобно цунами през гърлото на бутилка в пацифистки настроения ми организъм... Подлостта, коварството и най-вече изненадата от този техен ход се отрази подобаващо на хипарските ми бели кръвни телца, които срамувайки се от белотата си, тъкмо си бяха стегнали багажчетата за ваканция на слънчеви и топли места, където да направят загар и да се нарекат най-малкото "загорели кръвни телца". Явно обаче някои от въпросните вируси проявиха наченки на съвест и решиха да напуснат вече безинтересния за тях мой организъм и то по бърз начин, защото започнах и да се сополивя и кихам - екпресите за "навън" за малките ми тероризатори...И това е поредния плах оптимизъм за наближаващ край на страданието. Само се страхувам от следващия ход на "Онази...." Та ще видим - сагата продължава!
п.с. За появата и последвалата съдба на това писание цялата отговорност да носи Тотка и нейния среднощен свят ;)
