вторник, 31 август 2010 г.

За природата като творец...

   Позачитам се тук-таме в мнения, коментари и не преставам да се дивя колко самовлюбени, заблудени, високомерни и самозабравени сме това хората! Как продължаваме упорито да се смятаме за ненадминато и върхово творение на Природата, за недосегаеми малки божества... И тя, Природата наистина е гениална, но както всичко гениално е просто, така и при нейните творения най-съвършените и умопомрачителни творби са от началния и период! Бактерии и вируси! Прости и гениални! Банални и вечни!
   А къде са хората? Да, те са туморът на Живота. Нищо повече.

неделя, 29 август 2010 г.

  Всеки ден, отивайки на работа, в рамките на стотина метра от околоблоковите пространства газя окапали плодове. То не бяха круши, черници, джанки и какво ли не. Просто презряват и си капят по земята. Не се дразня, тъжно ми е. Защото не чак толкова отдавна, когато бях дете (физически) банди от малчугани обикаляха квартала в търсене на "съкровища" - зелени и практически негодни за ядене разнообразни плодове и ядки. С настървение обирахме круши и джанки, черници и финапи, орехи и бадеми.Защото след нас щяха да дойдат другите "банди" и да ги оберат! Не че ставаха за ядене. Просто това беше нашата плячка! На бандата малчугани с раздърпани дрешки и обелени коленца!
  Сега газя презрелите плодове... Няма деца с протегнати ръчички, подмятащи пръчки и камъни, скачащи под ниските клони... Не, че въобще няма деца. Просто сега те са забързани да седнат отново пред монитора, от който така трудно са били отделени преди десетина минути. Ръчичките им стискат джойстици и мишки, пръстчетата им натискат припряно бутоните на клавиатури... Плодовете са виртуални и се събират само, ако носят бонуси. Камъни и пръчки - що за архаизми! Сега има шот-гъни, снайпери, гранати...
  И няма защо да роптаем, че детските площадки стават паркинги...

неделя, 22 август 2010 г.

За палеонтологията (и един приятел, който не разбира от дума)...

   Та ето как мога да обесня що е то палеонтология "в картинки". Представете си, че имате четирите тома на "Война и мир" на Толстой, но всеки от томовете е на различен език. Имате възможност да четете само по една-две страници на година и то на случаен принцип, което не изключва повторенията на вече прочетени страници. Ще са ви нужни поне няколко години, за да започнете да схващате за какво въобще иде реч без дори да навлизате в детайли. След още няколко евентуално ще започнете да добивате някаква представа за общата картина. Поради многото липсваща информация ще е необходима голяма доза фантазия, много разсъждения на базата на прочетеното, сериозна изследователска работа и понякога напасване на детайли, за да се оформи цялостния план. Но няма гаранции, че представата ви въобще ще е близка до точната. В силата на многото липсваща информация, на това че някои страници са прочетени по няколко пъти, че преводите понякога са несъвпадащи, че различните тълкователи са дали различни обяснения на базата на вече прочетеното и т. н. твърде е възможно (а имайки предвид човешката същност, бих казал задължително) много тълкователи да започнат на висок глас да настояват, че това не е "Война и мир", а "Междузвезни войни"- изгубеният сценарий на Лукас. Но, ако човек е достатъчно разумен, настойчив в търсенията и последователен в тълкованията, уважаващ и умеещ да намира рационалното зърно в чуждата работа и най-вече не разчита на цитати от втора, трета и н-та ръка на чели и нечели и преразказващи четеното и тълкуваното от фантазьори и хора с болни амбиции... в такива случаи човек ще е способен да се потопи в една ненадмината атмосфера, да разкрие за себе си един неподозиран свят и да притихне почтително пред силата на Сътворението, силата на Толстой!
  Та такива работи с палеонтологията...

събота, 21 август 2010 г.

четвъртък, 19 август 2010 г.

   Сега гледах клип в Ю-тубето...клип...
 Всички са прехласнати, очаровани, възхитени, умилени, окрилени...   Аз съм натъжен, подтиснат, раздразнен! Тези упорити опити на хора, които не са като другите да покажат, че са, а ако не и дори по-добри винаги са ме подтискали. Дали заслужават удобрение и поощрение - да. Но за всичко останало... изпитвам смесени чувства. И не съм сигурен дали това се дължи само на цинизма ми или все пак и на доза здрав разум. И въобще "хуманизмът" е най-изкривеното, лишено от здрав смисъл и вселенско съдържание понятие, което рано или късно ще затрие безвъзвратно човечеството! Със сигурност.

вторник, 17 август 2010 г.

  " За човекът, който няма основни познания по естествена история, разходката сред природата е подобна на посещението на художествена галерия; тя е запълнена с удивителни творби на изкуството, но 90% от тях са обърнати към стената. Запознайте го с основите на естествената история, и вие ще го снабдите с пътеводител към тези шедьоври, които са достойни да бъдат обърнати към жадния за знания и красота човешки поглед."  Томас Хъксли, 1854г.

понеделник, 16 август 2010 г.

   "Няма истински мъже"! Е как да има като заради еманципираните чудовища, наричащи се нежно "жени" голяма част от мъжкото съсловие се превърна в хомосексуалисти, метросексуали и други "мръсни" думички!?  О, и във връзка (или не) с това се сетих за онова ужасно "Не можа ли просто да ми звъннеш?", когато сте се събрали мъжка компания за няколко часа в почивния ден! Тея жени не разбраха ли, че любовта на мъжа не минава през стомаха му!? Минава през неговото ЕГО!

събота, 14 август 2010 г.

Апел!!!

   И така! С приятел сме решили да организираме частна експедиция до западна Африка за лов на някои видове кили рибки за след около 2 години. Но както на повечето от вас е известно районът е заселен с човекоядни племена, изповядващи исляма. Та апелът ми е към някоя от бившите ми гаджета, които евентуално четат настоящите редове. Момичета (и жени)! Срочно ми е нужна писмена клетвена децларация, че съм СВИНЯ! За някои от вас написването на това ще е истинско удоволствие, а за мен ще е животоспасяващо (мюсюлманите не ядат свинско)! Моля, бъдете хора (вероятно за последен път)!

петък, 13 август 2010 г.

По-силни?

    "Това, което не ни убива ни прави по-силни!" Не помня автора на това кощунствено твърдение, станало мото на една нация и още куп американофилчета и "цитатофилчета" по света. За Бога! Дори пет годишното дете на съседа ще ви каже, че това което не ни убива просто ни подготвя за следващото, което обезателно ще ни довърши (освен, ако на лентата с бутони за бърз достъп нямате достатъчно колби живот или аптечки, ама от големите)!

четвъртък, 12 август 2010 г.

За Неандерталците

  Вчера, отивайки на работа в автобуса се натъкнах на група разновъзрастни мургави деца дошли на море с учителя си от (видимо) някое забито в планините селце. Абстрахирайки се от всичко останало се загледах във физиономиите им. И ме осветли!
  Спомних си теорията, според която Хомо сапиенс, правейки своята експанзия по земята се натъквал повсеместно на Неандерталеца. В силата на своя по-голям мозък и по-развити технологии съвременния човек изместил недоразвития си братовчед... Да, ама НЕ! Кога, питам ви в човешката история мозъкът е побеждавал грубата сила! Сега ще ви кажа какво се е случило в действителност. Просто, попадайки на новите си съседи Неандерталците изведнъж виждат жени, които не са така космати, имат нежна кожа и далеч по-грациозна стойка и походка от техните в пещерата... Още повече - пазят ги едни такива, дето ако си хапнал малко гъби можеш спокойно да ги объркаш с жените им! И какво се случило? Хомо сапиенс били методично изнасилвани (вероятно не само жените), от което се народили (само от жените) множество мелезчета, докато в същото време неандерталските жени си стоели недокоснати и само негодували (докато мъжете им отсъствали разбира се, за да не изядат някой тупаник). Така постепенно се стигнало до измиране на чистите Неандерталци и претопяването им в Хомо сапиенс...
   Какво общо, ще кажете? Ами - наблюдавах групата в автобуса. И си казах - "колко се залъгваме, че Неандерталците са изчезнали"! И наистина, не сте ли срещали и вие хора, които или в лице, или в поведение да са ви заприличали на добрите стари Неандерталци?
Удивително! За дълъг период от време дори бях забравил, че някога съм започвал блог! И ако не беше една "рошава гарга" нямаше и да си спомня... Но, "неведоми са пътищата Господни" и ето, че дори успях да си намеря блогчето :)))
И така... Много неща се случиха за повече от година. Слава на Създателя, повечето дори не ги помня. Но тъй като съм започнал на акваристична тема ще актуализирам поне тази информация...
Скоро след като бях получил двойката килита, мъжкия се спомина, а се оказа, че няма от къде да си набавя нов. Вдовицата от чифта живя дълго, но не особено щастливо още няколко месеца и се предаде на отчаянието...
Юлидохромисите пораснаха, имам доста малки от тях. Надявах се поради не много голямата им едрина да не са много вътрешно агресивни, но се оказаха малко по-зли от очакваното. Въпреки това са чаровни и ми е много приятно да ги наблюдавам!
Иначе на акваристичния фронт нищо особено... За последната година доста задълбочих познанията си в морската акваристика, още по-задълбочено се интересувам от генетика, интересни наблюдения имам и над развъждането на някои хранителни обекти (фито и зоопланктон) и т.н.
О, белосах се и с ново хоби, свързано главно с ходене по чукари и блъскане на камънаци... Някои го наричат любителска палеонтология за благозвучие...