петък, 6 април 2012 г.

Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо. Волтер

 И така, верен на традицията да НЕ пиша в блога си и редовно да забравям за съществуването му и всички подробности около това този път издържах повече от година! Не че нямаше да събера сили да удължа този срок до безкрайност, но се намесиха външни сили, които не искам да извеждам от равновесно положение с моето упорство и непослушание, особено по такъв маловажен за всемирното човечество въпрос като този формален блог. Та ето Тоте - взех та драснах :)
  Не че нямаше какво да се споделя за това време, нямаше какво хубаво да се сподели... След всяко поредно събитие си казвах, че това трябва да е края на убийствената поредица, защото изтормозеното ми съзнание не можеше да си представи как съдбата може да е още по-садистична във фантазиите си спрямо мен и близките ми хора, но... Някой ден, може би когато дойде краят, много искам да се срещна лице в лице с нея, със Съдбата и да и задам няколко въпроса. Ей така от чисто любопитство. Защото извора на фантазията и се оказва непресушим и бездънен... За морала и чувството и за справедливост не искам да коментирам, защото ще ми се наложи да измислям нови думи на почти всички говорими езици, а после и да обесня значението им... Ще отнеме време.
   Та най-последната закачка на "Онази, чието име искам да изрека с нов смисъл на всички говорими (и няколко позабравени ) езика" бе да ми лепне нещо като извратен грип или друго вирусно подобие на фона на случващи се други събития, много по-важни и трагични и случващи се на много по-важни за мен хора. Даже нямам сили да опиша всички абсурди и други трудно описуеми събития. Искам само да протестирам за собствената си болест!
   Много, много години не бях боледувал. Най-много да ме понаболи глава по някоя скучна причина, но и това рядко. При все това, че постоянно съм в контакт с множество хора и много от тях в различни периоди (някои дори бих казал почти перманентно) са били грипозни и какви ли не. На всичко отгоре не мисля, че някога в световната история съм боледувал толкова остро и продължително и това не ми вдъхва неограничена увереност в супер силите ми и екзестенциалната ми същност въобще.... Въпреки взетите мерки вече толкова се проточи всичко това, спорадичните прояви на умерен оптимизъм още в зародиш се сблъскват безпомощно с безцеремонен реализъм и изпадат в кататонична кома за неопределен срок...Мисля, че това е кармичният отговор на високомерието и самодоволството с които гледах падащите редици от грипозни хорица около мен години и години наред... Но се оказах  досегаем за пълчищата малки озлобени вирусчета, които са трупали ярост от безсилието си през годините и сега намирайки пролука в защитата ми са се изсипали подобно цунами през гърлото на бутилка в пацифистки настроения ми организъм... Подлостта, коварството и най-вече изненадата от този техен ход се отрази подобаващо на хипарските ми бели кръвни телца, които срамувайки се от белотата си, тъкмо си бяха стегнали багажчетата за ваканция на слънчеви и топли места, където да направят загар и да се нарекат най-малкото "загорели кръвни телца". Явно обаче някои от въпросните вируси проявиха наченки на съвест и решиха да напуснат вече безинтересния за тях мой организъм и то по бърз начин, защото започнах и да се сополивя и кихам - екпресите за "навън" за малките ми тероризатори...И това е поредния плах оптимизъм за наближаващ край на страданието. Само се страхувам от следващия ход на "Онази...." Та ще видим - сагата продължава!
п.с. За появата и последвалата съдба на това писание цялата отговорност да носи Тотка и нейния среднощен свят ;)

петък, 17 декември 2010 г.

Останаха ли?

  Останаха ли и ако да, то къде? Става въпрос за нормалните необвързани жени на възраст между 29 и 36 години (според мен най-прекрасната възраст за една истинска жена!). Само до преди няколко години сякаш бяха толкова много, а ето че в последно време почти беследно изчезнаха. Не вярвам всички изведнъж да са се изпоженили... Значи единственото място, където биха могли да се скрият е добре познатото ни предклавиатурно пространство... И да предупредя невнимателните - имам предвид НОРМАЛНИТЕ , да кажем средностатистически необвързани жени (от другите се срещат все още достатъчно, повярвайте). И не, че съм много придирчив. С годините, опита и наблюденията ми критериите ми доста паднаха, наистина доста! И въпреки всичко...


неделя, 12 септември 2010 г.

 Не бях пил вино от... не помня, но нека кажем примерно година. И тая вечер, незнайно защо ми се припи... С подбора на виното и маслините все още мога да се справя, но със сирената... определено ми трябват някои насоки. И понеже имам малко женски вкус за вината си избрах едно чудесно мерло! След лекинко охлаждане се наслаждавам на втората чаша! Блаженство!

събота, 11 септември 2010 г.

вторник, 31 август 2010 г.

За природата като творец...

   Позачитам се тук-таме в мнения, коментари и не преставам да се дивя колко самовлюбени, заблудени, високомерни и самозабравени сме това хората! Как продължаваме упорито да се смятаме за ненадминато и върхово творение на Природата, за недосегаеми малки божества... И тя, Природата наистина е гениална, но както всичко гениално е просто, така и при нейните творения най-съвършените и умопомрачителни творби са от началния и период! Бактерии и вируси! Прости и гениални! Банални и вечни!
   А къде са хората? Да, те са туморът на Живота. Нищо повече.

неделя, 29 август 2010 г.

  Всеки ден, отивайки на работа, в рамките на стотина метра от околоблоковите пространства газя окапали плодове. То не бяха круши, черници, джанки и какво ли не. Просто презряват и си капят по земята. Не се дразня, тъжно ми е. Защото не чак толкова отдавна, когато бях дете (физически) банди от малчугани обикаляха квартала в търсене на "съкровища" - зелени и практически негодни за ядене разнообразни плодове и ядки. С настървение обирахме круши и джанки, черници и финапи, орехи и бадеми.Защото след нас щяха да дойдат другите "банди" и да ги оберат! Не че ставаха за ядене. Просто това беше нашата плячка! На бандата малчугани с раздърпани дрешки и обелени коленца!
  Сега газя презрелите плодове... Няма деца с протегнати ръчички, подмятащи пръчки и камъни, скачащи под ниските клони... Не, че въобще няма деца. Просто сега те са забързани да седнат отново пред монитора, от който така трудно са били отделени преди десетина минути. Ръчичките им стискат джойстици и мишки, пръстчетата им натискат припряно бутоните на клавиатури... Плодовете са виртуални и се събират само, ако носят бонуси. Камъни и пръчки - що за архаизми! Сега има шот-гъни, снайпери, гранати...
  И няма защо да роптаем, че детските площадки стават паркинги...

неделя, 22 август 2010 г.

За палеонтологията (и един приятел, който не разбира от дума)...

   Та ето как мога да обесня що е то палеонтология "в картинки". Представете си, че имате четирите тома на "Война и мир" на Толстой, но всеки от томовете е на различен език. Имате възможност да четете само по една-две страници на година и то на случаен принцип, което не изключва повторенията на вече прочетени страници. Ще са ви нужни поне няколко години, за да започнете да схващате за какво въобще иде реч без дори да навлизате в детайли. След още няколко евентуално ще започнете да добивате някаква представа за общата картина. Поради многото липсваща информация ще е необходима голяма доза фантазия, много разсъждения на базата на прочетеното, сериозна изследователска работа и понякога напасване на детайли, за да се оформи цялостния план. Но няма гаранции, че представата ви въобще ще е близка до точната. В силата на многото липсваща информация, на това че някои страници са прочетени по няколко пъти, че преводите понякога са несъвпадащи, че различните тълкователи са дали различни обяснения на базата на вече прочетеното и т. н. твърде е възможно (а имайки предвид човешката същност, бих казал задължително) много тълкователи да започнат на висок глас да настояват, че това не е "Война и мир", а "Междузвезни войни"- изгубеният сценарий на Лукас. Но, ако човек е достатъчно разумен, настойчив в търсенията и последователен в тълкованията, уважаващ и умеещ да намира рационалното зърно в чуждата работа и най-вече не разчита на цитати от втора, трета и н-та ръка на чели и нечели и преразказващи четеното и тълкуваното от фантазьори и хора с болни амбиции... в такива случаи човек ще е способен да се потопи в една ненадмината атмосфера, да разкрие за себе си един неподозиран свят и да притихне почтително пред силата на Сътворението, силата на Толстой!
  Та такива работи с палеонтологията...