Останаха ли?

  Останаха ли и ако да, то къде? Става въпрос за нормалните необвързани жени на възраст между 29 и 36 години (според мен най-прекрасната възраст за една истинска жена!). Само до преди няколко години сякаш бяха толкова много, а ето че в последно време почти беследно изчезнаха. Не вярвам всички изведнъж да са се изпоженили... Значи единственото място, където биха могли да се скрият е добре познатото ни предклавиатурно пространство... И да предупредя невнимателните - имам предвид НОРМАЛНИТЕ , да кажем средностатистически необвързани жени (от другите се срещат все още достатъчно, повярвайте). И не, че съм много придирчив. С годините, опита и наблюденията ми критериите ми доста паднаха, наистина доста! И въпреки всичко...

 Не бях пил вино от... не помня, но нека кажем примерно година. И тая вечер, незнайно защо ми се припи... С подбора на виното и маслините все още мога да се справя, но със сирената... определено ми трябват някои насоки. И понеже имам малко женски вкус за вината си избрах едно чудесно мерло! След лекинко охлаждане се наслаждавам на втората чаша! Блаженство!

11.септември...

 Единайсти септември е... И отново съм изпълнен със смесени чувства...

За природата като творец...

   Позачитам се тук-таме в мнения, коментари и не преставам да се дивя колко самовлюбени, заблудени, високомерни и самозабравени сме това хората! Как продължаваме упорито да се смятаме за ненадминато и върхово творение на Природата, за недосегаеми малки божества... И тя, Природата наистина е гениална, но както всичко гениално е просто, така и при нейните творения най-съвършените и умопомрачителни творби са от началния и период! Бактерии и вируси! Прости и гениални! Банални и вечни!
   А къде са хората? Да, те са туморът на Живота. Нищо повече.

  Всеки ден, отивайки на работа, в рамките на стотина метра от околоблоковите пространства газя окапали плодове. То не бяха круши, черници, джанки и какво ли не. Просто презряват и си капят по земята. Не се дразня, тъжно ми е. Защото не чак толкова отдавна, когато бях дете (физически) банди от малчугани обикаляха квартала в търсене на "съкровища" - зелени и практически негодни за ядене разнообразни плодове и ядки. С настървение обирахме круши и джанки, черници и финапи, орехи и бадеми.Защото след нас щяха да дойдат другите "банди" и да ги оберат! Не че ставаха за ядене. Просто това беше нашата плячка! На бандата малчугани с раздърпани дрешки и обелени коленца!
  Сега газя презрелите плодове... Няма деца с протегнати ръчички, подмятащи пръчки и камъни, скачащи под ниските клони... Не, че въобще няма деца. Просто сега те са забързани да седнат отново пред монитора, от който така трудно са били отделени преди десетина минути. Ръчичките им стискат джойстици и мишки, пръстчетата им натискат припряно бутоните на клавиатури... Плодовете са виртуални и се събират само, ако носят бонуси. Камъни и пръчки - що за архаизми! Сега има шот-гъни, снайпери, гранати...
  И няма защо да роптаем, че детските площадки стават паркинги...

За палеонтологията (и един приятел, който не разбира от дума)...

   Та ето как мога да обесня що е то палеонтология "в картинки". Представете си, че имате четирите тома на "Война и мир" на Толстой, но всеки от томовете е на различен език. Имате възможност да четете само по една-две страници на година и то на случаен принцип, което не изключва повторенията на вече прочетени страници. Ще са ви нужни поне няколко години, за да започнете да схващате за какво въобще иде реч без дори да навлизате в детайли. След още няколко евентуално ще започнете да добивате някаква представа за общата картина. Поради многото липсваща информация ще е необходима голяма доза фантазия, много разсъждения на базата на прочетеното, сериозна изследователска работа и понякога напасване на детайли, за да се оформи цялостния план. Но няма гаранции, че представата ви въобще ще е близка до точната. В силата на многото липсваща информация, на това че някои страници са прочетени по няколко пъти, че преводите понякога са несъвпадащи, че различните тълкователи са дали различни обяснения на базата на вече прочетеното и т. н. твърде е възможно (а имайки предвид човешката същност, бих казал задължително) много тълкователи да започнат на висок глас да настояват, че това не е "Война и мир", а "Междузвезни войни"- изгубеният сценарий на Лукас. Но, ако човек е достатъчно разумен, настойчив в търсенията и последователен в тълкованията, уважаващ и умеещ да намира рационалното зърно в чуждата работа и най-вече не разчита на цитати от втора, трета и н-та ръка на чели и нечели и преразказващи четеното и тълкуваното от фантазьори и хора с болни амбиции... в такива случаи човек ще е способен да се потопи в една ненадмината атмосфера, да разкрие за себе си един неподозиран свят и да притихне почтително пред силата на Сътворението, силата на Толстой!
  Та такива работи с палеонтологията...

Nescis, quid vesper serus vehat (лат.) - Не знаеш какво късната вечер ти носи...