петък, 6 април 2012 г.

Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо. Волтер

 И така, верен на традицията да НЕ пиша в блога си и редовно да забравям за съществуването му и всички подробности около това този път издържах повече от година! Не че нямаше да събера сили да удължа този срок до безкрайност, но се намесиха външни сили, които не искам да извеждам от равновесно положение с моето упорство и непослушание, особено по такъв маловажен за всемирното човечество въпрос като този формален блог. Та ето Тоте - взех та драснах :)
  Не че нямаше какво да се споделя за това време, нямаше какво хубаво да се сподели... След всяко поредно събитие си казвах, че това трябва да е края на убийствената поредица, защото изтормозеното ми съзнание не можеше да си представи как съдбата може да е още по-садистична във фантазиите си спрямо мен и близките ми хора, но... Някой ден, може би когато дойде краят, много искам да се срещна лице в лице с нея, със Съдбата и да и задам няколко въпроса. Ей така от чисто любопитство. Защото извора на фантазията и се оказва непресушим и бездънен... За морала и чувството и за справедливост не искам да коментирам, защото ще ми се наложи да измислям нови думи на почти всички говорими езици, а после и да обесня значението им... Ще отнеме време.
   Та най-последната закачка на "Онази, чието име искам да изрека с нов смисъл на всички говорими (и няколко позабравени ) езика" бе да ми лепне нещо като извратен грип или друго вирусно подобие на фона на случващи се други събития, много по-важни и трагични и случващи се на много по-важни за мен хора. Даже нямам сили да опиша всички абсурди и други трудно описуеми събития. Искам само да протестирам за собствената си болест!
   Много, много години не бях боледувал. Най-много да ме понаболи глава по някоя скучна причина, но и това рядко. При все това, че постоянно съм в контакт с множество хора и много от тях в различни периоди (някои дори бих казал почти перманентно) са били грипозни и какви ли не. На всичко отгоре не мисля, че някога в световната история съм боледувал толкова остро и продължително и това не ми вдъхва неограничена увереност в супер силите ми и екзестенциалната ми същност въобще.... Въпреки взетите мерки вече толкова се проточи всичко това, спорадичните прояви на умерен оптимизъм още в зародиш се сблъскват безпомощно с безцеремонен реализъм и изпадат в кататонична кома за неопределен срок...Мисля, че това е кармичният отговор на високомерието и самодоволството с които гледах падащите редици от грипозни хорица около мен години и години наред... Но се оказах  досегаем за пълчищата малки озлобени вирусчета, които са трупали ярост от безсилието си през годините и сега намирайки пролука в защитата ми са се изсипали подобно цунами през гърлото на бутилка в пацифистки настроения ми организъм... Подлостта, коварството и най-вече изненадата от този техен ход се отрази подобаващо на хипарските ми бели кръвни телца, които срамувайки се от белотата си, тъкмо си бяха стегнали багажчетата за ваканция на слънчеви и топли места, където да направят загар и да се нарекат най-малкото "загорели кръвни телца". Явно обаче някои от въпросните вируси проявиха наченки на съвест и решиха да напуснат вече безинтересния за тях мой организъм и то по бърз начин, защото започнах и да се сополивя и кихам - екпресите за "навън" за малките ми тероризатори...И това е поредния плах оптимизъм за наближаващ край на страданието. Само се страхувам от следващия ход на "Онази...." Та ще видим - сагата продължава!
п.с. За появата и последвалата съдба на това писание цялата отговорност да носи Тотка и нейния среднощен свят ;)