петък, 29 май 2009 г.





В пратките с Neritina gagates (Lamarck, 1822) от югоизточна Азия понякога попадат и черни охлюви, които някои колеги смятат за съвсем друг вид, макар да не могат да го определят.
Колкото и да е странно на пръв поглед, охлювите са от един вид. Черната популация обаче е характерна за Мозамбик и няма сведения да се среща във Филипините и Малайзия, където е разпространена ивичестата популация. Явно черните неретини са вторичен внос и само се препродават през югоизточна Азия.

сряда, 27 май 2009 г.

Списък на морските "гадини" за 28.05

морски риби
Pholidichthys leucotaenia West Indian Cleaning Goby (Juv)
Cryptocentrus cinctus Yellow Prawn Goby
Amphiprion polymnus Saddle Back Clown
Amphiprion ocellaris Clown Fish (Local) (L)
Novaculichthys taeniourus Dragon Wrasse
Centropyge bicolor Bicolor Angel
Aeoliscis strigatus Razor Fish
Chelmon rostratus Copperband Butterfly
Novaculichthys taeniourus Dragon Wrasse
Chiloscyllium punctatum Banded Shark - egg
Naso lituratus Lipstick Tang
Corythoichthys intestinal Australian Banded Pipefish
Siganus trispilos Yellow Black-eyed Rabbitfish
Valenciennea strigata Goldenhead Goby
Gobiodon quinquestrigatus Red Coral Goby
Abudefduf vaigiensis Sergent Major Damsel
Platax teira Round-faced Batfish
Pterois antennata Spotfin Lionfish
Bigeye Squirrelfish Myripristis murdjan
Pseudanthias pleurotaenia Yellow Anthias
Acanthurus xanthopterus Yellow-fin Surgeonfish
Naso lopezi Lopez's Unicornfish
Amphiprion sebae Sabae (Brown African) Clown (L)
Amphiprion frenatus Red Tomato Clown (L)
Sphaeramia nematoptera Polka-dot Cardinalfish
Zebrasoma scopas Brown Sailfin Tang

морски безгръбначни
Sabellastarte indica Assorted Tube Worm
Turbo species Turbo Shell
Tectus niloticus Algae Shell
Dardanus sp Hermit Crab
Calcinus elegans Electric Blue Hermit Crab
Diadema sp Red Sea Urchin
Macrodactyla doreensis Long Tentacles Anemone
Actina sp Sand Flower Anemone
Rhynchocinetes uritai Camel Shrimp
Parasalenia boninensis White Spotted Sea Urchin
Archaster typicus Ordinary (Sand) Sea Star
Diadema savigni Long Spines Sea Urchin
Palythoa sp Green Button
Zoanthus sp Green Super Polyp (S)
Epizoanthus sp Red Tips Soft Polyp (S)
Desmacidon tubular Blue Sponge
Euplexaura sp. Assorted Color Sea Fan
Clavularia viridis White Spot Star Polyp
Sinularia asterolobata Yellow Soft Finger Mushroom
Discosoma sp Striped Giant Mushroom
Ricordea yuma Flower Mushroom
Discosoma sp Spotted Mushroom ** (XL)
Tachypleus species Horseshoe Crab *NEW* (L)

събота, 23 май 2009 г.

Нова придобивка!



Преди ден получих от килиста Васко Гогов млада двойка Simpsonichthys santanae като подарък! Рибките са все още малки - около 1,5см, но страшно приятни! Аклиматизират се малко бавно, но се надявам всичко да е наред.

петък, 22 май 2009 г.

Друга статия за КАБ

НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВИДООБРАЗУВАНЕТО ИЛИ ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА МНОГО ВИДОВЕ КИЛИ
Това няма да е изчерпателна статия. По-скоро ще е едва открехната врата на една изключително дискусионна тема. Тук ще се опитам да засегна една малка част от проблемите на видообразуването, за да дам бегла представа за дълбочината на проблема. Важен ли е този въпрос за аквариста-килист? Смятам, че да. Защото за килистите е важно да имат широк поглед над всички аспекти, засягащи обектите на тяхното занимание. Те (килистите), повече от всички други акваристи имат нуждата да знаят какво, как, защо, кога, колко…
И така, какво е вид и как се е образувало огромното разнообразие килита? Еволюцията на видовете може да се осъществи по различен път – последователно изменение на вида (анагенеза), чрез дивергенция (кладогенеза), сливане на ДНК от различни видове (симгенеза) и др. Някои от тези пътища ще разгедаме тук.
Като начало какво е вид? Видът трябва да притежава в една или друга степен следните десет признака:
1. Численост. Видът включва множество индивиди.
2. Възпроизводство. Видът е самостоятелно размножаваща се еденица, способна да запазва качествата си.
3. Тип на организация. Видът има единна наследствена основа, генетична идентичност.
4. Дискретност. Видът съществува като повече или по-малко обособено образование.
5. Екологическа определеност. Видът е приспособен към определени условия на съществуване, има своя екологическа ниша.
6. Географска определеност. Видът обитава определена територия – ареал.
7. Многообразие на формите. Видът притежава вътрешна структура, включваща разнородни форми (полиморфност), обединени в система.
8. Устоичивост. Видът има способността да запазва чертите си с течение на времето.
9. Историчност. Видът е не само резултат от еволюцията, но и носител на еволюцията. Историчността се проевява във времето на съществуването на вида в природата.
10. Цялостност. Видът се явява племенна общност, обединена от вътрешни връзки като цялостна система.
И така, видът е основната еденица на еволюцията, а отделянето генетически на новия вид от системата на изходния е ключов момент в процеса на видообразуване. Като правило процесите на видообразуване се базират на постепенни, градуалистични изменения. Зараждането на новите видове става на ниво популация. За целта необходимо условие е изолацията – географска или екологическа. И в двата случая обаче тя носи външен характер и с нарастването на генетическата дивергенция се установяват вътрешни (физиологични) механизми, изразяващи се в невъзможност за кръстосването на новите видове. Главно условие за зараждането на вида служи появата на тези механизми.
Как на практика изгежда това? Всеки вид в природата обитава даден ареал с реални граници. Нормално е, особено при кили рибките този ареал да не е плътно заселен, а да е поделен между множество малко или много изолирани популации. По този начин адаптивната система на вида като цяло се разбива от генетико-автоматичните процеси (дреиф на гените и алелите). В генофонда на популациите се включват случайни мутации. Общите генни комбинации във всяка популация рязко намаляват, а самите комбинации блуждаят в случаини направления. За появата на географска дивергенция голямо значение имат периферните за вида популации. Те обитават граничните за вида ареали, където условията за обитание не са оптималните за вида. В такива демове деиността на отбора е достатъчно висока, както и скоростта на генетико-автоматичните процеси. Всичко това създава условия за бързи и забележими изменения в генетичния състав на популацията. В малка изолирана популация силно се увеличава вероятността от загуба на алели и фиксация на други. По периферията на ареала на вида се образуват морфологически не отличаващи се, но цитологически различни популации, равносилни на полувидове. Настъпилите промени могат да се проявят по различен начин: понякога това може да е промяна в поведението, която да доведе до етологическа несъвместимост с други популации, цитологични или морфологични изменения и т.н. Възможно е така скокообразно да са възникнали редица видове, без да оставят преходни форми. Правени са редица лабораторни опити, при които от изолирана малочислена популация само в рамките на 50 поколения се е получавала популация, некръстосваща се с дивата поради настъпилите генетически изменения. Това е основен проблем и при развъжданите в неволя “домашни” мини популации.
В даден момент настъпва физиологическата изолация, когато двата вида придобиват механизми, предотвратяващи успешното им кръстосване. Има много пътища за създаване на физиологическа изолация, но в основата и лежи хромозомната несъвместимост и разграничаването на алелите. Предполага се, че количеството видово специфични гени по които става диференциацията на видовете при появата на нов вид съставлява около 10% от общото количество гени. Останалата част от генофонда на видовете остава идентична и с едно и също ниво на полиморфизъм. За установяването на физиологическа изолация голямо значение има съприкосновението на изолирани популации – тоест кръстосването на индивиди по общата граница на ареалите им. При този случаи индивиди с различаващи се комплекси гени, но със запазени възможности за кръстосване създават погранична хибридна популация. Хибридите са дисхармонични в генетично отношения, характерна е висока изменчивост по редица признаци. Без поява на защитни механизми срещу по- нататъшно кръстосване двете популации биха се слели в една, поради което обикновено хибридите са безплодни или с намалена жизнеспособност, с различни нарушения в развитието на различни етапи от живота. Това вероятно са традиционните методи на видообразуване при килитата. Съществува обаче още един метод, който според мен е изключително разпространен и е имал и има голям дял от “вината” за разнообразието на кили видовете. Ето за какво става въпрос.
Критерият за некръстосването на видовете няма абсолютно значение. При различните видове той важи в нееднаква степен. Когато се кръстосват индивиди от различни видове, което при килитата е напълно реално и в природни условия при хибридите възниква голяма изменчивост за сметка на разцепването на сложни полигенни и хромозомни системи, по които са се отличавали изходните видове. Това често води до неприспособеност на хибридите към средата на обитание и масова смъртност в хибридната популация. Някои елементи обаче на тази изменчивост могат да бъдат използвани за възникването на нови видове в процеса на естествения отбор. Такива видове възникват не по пътя на филетическата еволюция, когато видът се превръща в друг вид или възниква в резултат на дивергенция. В случаите на междувидова хибридизация новите видове възникват, използвайки съчетания от генетични елементи от изходните видове. Процесът се нарича симгенеза.
Същесвува и допълнителна възможност. В някои случаи повтарящата се хибридизация може да доведе до появата на адаптивни форми в рамките на вида чрез постепенно включване на гени от единия вид в другия. Този процес на базата на повтарящо се обратно кръстосване на хибридите с един от родителските видове и последващ отбор на адаптивните форми води до включване на част гени от единия вид в генома на другия. Това може да става в рамките на ограничена популация, което в последствие да доведе до диференцирането и в нов вид.
Всичко казано до тук не само дава известна светлина на тълкованието на проблема с видовото разнообразие при килитата. То за пореден път загатва за голямата проблематичност и отговорност при развъждането на килита в неволя, поддържането на видовата чистота и генетичния полиморфизъм на “културните” популации.

Статия за бюлетина на Кили Асоциация на България

Някои размисли относно инбридинга, в частност при кили рибките
Оценявайки значението на инбриднга за акваристиката, би трябвало най-напред да се спрем на най-големите страхове на развъдчика, а именно – влошаване на цвета, едрината и формата на рибките при продължителна смяна на поколенията (генерациите), влошаване качеството на половите продукти и преживяемостта на личинките и малките, влошена виталност и поддаваемост на заболявания. Трудно е без лабораторни опити с положителност да се каже какъв точно е делът на инбридинга в тези процеси. Всеки опитен развъждач може да ви заяви, че се справя изцяло с тези проблеми единствено управлявайки правилно условията на отглеждане и размножаване и не на последно място, правилно балансирайки като вид и количество диетата на своите любимци. Без да оспорвам факта ще предположа, че опитните развъждачи умеят да се справят интуитивно с явлението инбридинг, благодарение на своя опит.
От друга страна, разсъждавайки по-общо, близкородственото кръстосване не би трябвало да е до такава степен фатално за кили, голям процент от които и в природни условия живеят в локални изолирани популации. В малък природен водоем протичат идентични генетични процеси като в аквариумите. Наивно е да се смята, че в природните популации кили остават непроменени, а се „израждат” само в аквариумите ни. За това отчасти цвидетелстват и огромното количество локални форми. В генетичен план различен е само отборът. На това трябва да обърнат повече внимание и килистите в своята работа.
Няма да разглеждам в детайли генетичните процеси в изолирани популации поради риска да доскучее на читателите. Всеки , който се интересува от процесите в детайли може да прочете за тях във всеки учебник по генетика. Тук целта ми е да обобщя в популярна форма резултатите от личен опит и знания. В общи линии всички изследвания посочват, че инбредната депресия не е „непоправимо зло”, нито фатално и непреодолимо. Болшинството изолирани свободно кръстосващи се популации я преодоляват много бързо в рамките на няколко поколения. В аквариумни условия високата степен на инбридинг е неизбежна. В редица изследвания като минимална бройка производители, за да се ограничи или избегне близкородственото кръстосване се посочва бройката от 50! Свободно кръстосващи се индивида. При кили това е явно непреложимо (дори за някои от природните им находища). Именно по тази причина е още по-наложително килистите да се съобразяват с генетичните процеси в малките си развъдни групи. На практика това се изразява в няколко своеобразни „предохранителни мерки”. Препоръчвам ги въз основа на собствените си познания и опит като подчертавам, че всички те са приложими само когато килистът има съответните възможности. Естествено, ако притежавате само чифт или два, много от мерките ще са непригодни за вас.
На първо място – не нагаждайте кили рибките към своите условия! Не сте попаднали на подходящите за това риби. Трябва ВИЕ да се нагодите към техните потребности. Старайте се максимално да разучите природните условия при които живее и се размножава популацията от вашите домашни подопечни. Всичко е важно – химични свойства на водата, температура и цикличност на колебанията на нивото, растителност, хранителни обекти... – буквално всичко, което можете да научите от интернет, печатни издания и колеги-хобисти. Килистът е на пурво място изследовател и чак след това акварист. Старайте се максимално да интерпретирате природните условия като не изпускате от вид общата картина. Ще ви се стори смешно, но съм ползвал програма, която чрез интернет следеше ежедневно метериологичните условия в избрани от мен точки по света. Всеки ден знаех температурата, валежите и куп други параметри в регионите, където природно обитаваха моите любимци. Естествено не всички природни фактори са важни в еднаква степен, но нивото на изученост не позволява с положителност кой фактор е маловажен. Няма да можете да интерпретирате всичко, но се постарайте максимално да сте „в час”. Това е главният залог вашите рибки да са генетично идентични с природните.
На второ място, не се старайте да изкарате максимално количество малки от вашите производители на всяка цена. Нека „природата” вземе своето. Не използвайтелечебни препарати, за да преодолеете своето незнание или мързел или гонейки максимални количества при развъждането и грижите за хайвера, личинките и малките. Нека оцелеят най-пригодените! Това ще добави жизненост на вашите поколения в последствие. При правилно развъждане, инкубиране и люпене ще имате достатъчно малки в добра кондиция и правилно разпределение по пол.
Макар тази точка да е тясно свързана с предходната, бих искал да и отделя специално внимание! Когато така или иначе възрастните ви рибки боледуват, не се стремете да излекувате непременно всички и на всяка цена. Малко са болестите непредизвикани от човешка немърливост, които ще убият всичките ви рибки. Възприемчивостта към редица болести се влияе и генетично. Почти винаги в заразени аквариуми има екземпляри, които остават здрави или слабо се поддават на заболяването. Именно те са и нашата цел – устойчиви родители, устойчиво поколение.
Така достигнахме и до подбора на родители. Най-важният ми съвет тук е да избираме осреднени по качество риби. Това се отнася както до възрастта, така и до големината, окраската, поведението и др. Всеки, който се е занимавал със статистика или генетика ще прозре защо е така. Тук ще дам само кратки пояснения. На първо място много експерименти са доказали заниженото качество на поколението на прекомерно млади и прекомерно възрастни производители. По отношение на най-едрите и доминиращи мъжки или женски изкушението да се използват за родители е огромно, но ако целта ни е запазване на генетичното разнообразие на вида тези екземпляри не са подходящи. Много е вероятно те да са най-приспособени към нашите условия, но най-пълноценни в генетичен план са средните по окраска, размер и други показатели рибки. В тяхното поколение винаги ще има и по-едри и красиви екземпляри. Изключение от това правило могат да бъдат единствено линиите, които се отглеждат единствено за състезания и изложби, но пак ви казвам – не очаквайте много добри резултати от такива рибки като производители.
Съзнавам, че някои от възгледите ми ще се сторят „апокрифни” или дори жестоки на много от читателите, но по-любознателните ще открият „рационално зърно”. Независимо как ще възприемете написаното винаги се старайте да бъдете добри килисти! Бъдете будни и любознателни, бъдете неспирни изследователи! Всеки ще открие своите истини, ще усвои своите методи на работа, но духът на откривателя трябва да остава винаги жив! Заниманията с кили рибки е взискателна и отговорна работа, не се захващайте с нея просто на шега! Успех на всички любознателни и всеотдайни!
Станислав Бойчев© 2004.