събота, 11 септември 2010 г.

11.септември...


 Единайсти септември е... И отново съм изпълнен със смесени чувства...

6 коментара:

  1. кое ти смесва чувствата? и като цяло - каква е причината да го приемаш толкова навътре?

    ОтговорИзтриване
  2. От една страна това си е голяма човешка трагедия! Толкова много смърт! От друга страна това не е паднал от небето случаен акт - нещо го е породило и за да е толкова яростен и потресаващ и причините не са малки. Не мога да не си задам въпроса това не е ли форма на възмездие заради политиката на сила и "дрънкане на оръжие", политиката "господари на света"? И сякаш намирам оправдание на терористите, намирам и вината на гражданите, оправляващи с гласа си "най-голямата демокрация"! Дали това послужи някому за урок? Не! И това е най-трагичното! И все пак умряха толкова много хора...

    ОтговорИзтриване
  3. да, умряха, и? защо никой не е трогва когато умират бездомниците? или жертвите на катастрофи? на убийства, изнасилвания и подобни? старите хора, които умират в домовете си, защото няма кой да им купи лекарства?
    винаги ми се е струвало особено лицемерно това.. но какво пък, хората са овце. и свраки са, защото само по лъскавите неща си падат. и всички са тъжни и нещастни, когато има гоям повод. защото иначе ще ги обвинят в безсърдечие или в знал ли какво.
    но никога не забелязват малките поводи. нито пък се замислят за тях.
    да, трагично е. умрели са много хора. е и? всеки ден се случва, но не всеки ден ние си посипваме главата със сол.
    каква е разликата между случката на 11 септември и дневната статистика на убийствата в някой по-голям град (Москва или Детройт примерно)? освен, че последните явно нямат право на чуждо състрадание и съпреживяване на болката.
    мога да пиша още, но няма смисъл. и не искам да те засегна, просто винаги ми е много забавно как хората обръщат внимание само на определени неща и съзнателно игнорират други.

    ОтговорИзтриване
  4. Разбирам мисълта ти, но е малко встрани от моята. Ще ти кажа защо хората обръщат внимание на големите трагедии и почти не се замислят за нещата, които коментираш. Причината е че когато има остра болка, то тя измества хроничната, че когато нещо е ежедневие, то естествено притъпява сетивата - така са устроени мозъците ни и това ни спасява да не полудеем. Но да се тюхка и да се вайка човек за умиращите от глад или старите хора е също толкова лицемерно, колкото и да го прави за загиналите от големи атентати например. Моята дилема е от съвсем друг характер - абсолютно безнравствено ли е да намирам оправдание за атентаторите, да намирам акта им за относително справедлив!? Наистина опитах да предам, макар и в стилизиран вид част от вълненията си в това клипче, но явно съм го направил много неразбираемо за хората. Ще го отдам на шизофреничните си наклонности... И не, няма да ме засегнеш, колкото и да задълбаваш в темата. А и аз лично не виждам нищо забавно в избирателното обръщане на внимание - елементарна психология, която чудесно се експлоатира от определени хора и правителства...

    ОтговорИзтриване
  5. добре, да не задълбаваме в големите и малките трагедии, наистина ще е дълго. :)
    не е безнравствено да намираш оправдание, но справедливостта тука няма нищо общо. не смятам, че има нещо такова като "справедливо отмъщение". удовлетворително да, но справедливо - едва ли.
    а пък в шизофренията лошо няма. може да запознаем моята с твоята :)

    ОтговорИзтриване
  6. Хехе. Не мисля, че светът е готов да понесе това, което ще се получи при подобно запознанство!
    А иначе може и да съм споменавал вече един от любимите си цитати. То по-скоро си е жизнено кредо за мен, но принадлежи на забележителния и многострадален Максим Горки - " Човек за всичко си плаща!" Не зная дали това има пряка връзка със справедливостта... Може би във вселенски мащаб...

    ОтговорИзтриване