НЯКОИ АСПЕКТИ НА ВИДООБРАЗУВАНЕТО ИЛИ ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА МНОГО ВИДОВЕ КИЛИ
Това няма да е изчерпателна статия. По-скоро ще е едва открехната врата на една изключително дискусионна тема. Тук ще се опитам да засегна една малка част от проблемите на видообразуването, за да дам бегла представа за дълбочината на проблема. Важен ли е този въпрос за аквариста-килист? Смятам, че да. Защото за килистите е важно да имат широк поглед над всички аспекти, засягащи обектите на тяхното занимание. Те (килистите), повече от всички други акваристи имат нуждата да знаят какво, как, защо, кога, колко…
И така, какво е вид и как се е образувало огромното разнообразие килита? Еволюцията на видовете може да се осъществи по различен път – последователно изменение на вида (анагенеза), чрез дивергенция (кладогенеза), сливане на ДНК от различни видове (симгенеза) и др. Някои от тези пътища ще разгедаме тук.
Като начало какво е вид? Видът трябва да притежава в една или друга степен следните десет признака:
1. Численост. Видът включва множество индивиди.
2. Възпроизводство. Видът е самостоятелно размножаваща се еденица, способна да запазва качествата си.
3. Тип на организация. Видът има единна наследствена основа, генетична идентичност.
4. Дискретност. Видът съществува като повече или по-малко обособено образование.
5. Екологическа определеност. Видът е приспособен към определени условия на съществуване, има своя екологическа ниша.
6. Географска определеност. Видът обитава определена територия – ареал.
7. Многообразие на формите. Видът притежава вътрешна структура, включваща разнородни форми (полиморфност), обединени в система.
8. Устоичивост. Видът има способността да запазва чертите си с течение на времето.
9. Историчност. Видът е не само резултат от еволюцията, но и носител на еволюцията. Историчността се проевява във времето на съществуването на вида в природата.
10. Цялостност. Видът се явява племенна общност, обединена от вътрешни връзки като цялостна система.
И така, видът е основната еденица на еволюцията, а отделянето генетически на новия вид от системата на изходния е ключов момент в процеса на видообразуване. Като правило процесите на видообразуване се базират на постепенни, градуалистични изменения. Зараждането на новите видове става на ниво популация. За целта необходимо условие е изолацията – географска или екологическа. И в двата случая обаче тя носи външен характер и с нарастването на генетическата дивергенция се установяват вътрешни (физиологични) механизми, изразяващи се в невъзможност за кръстосването на новите видове. Главно условие за зараждането на вида служи появата на тези механизми.
Как на практика изгежда това? Всеки вид в природата обитава даден ареал с реални граници. Нормално е, особено при кили рибките този ареал да не е плътно заселен, а да е поделен между множество малко или много изолирани популации. По този начин адаптивната система на вида като цяло се разбива от генетико-автоматичните процеси (дреиф на гените и алелите). В генофонда на популациите се включват случайни мутации. Общите генни комбинации във всяка популация рязко намаляват, а самите комбинации блуждаят в случаини направления. За появата на географска дивергенция голямо значение имат периферните за вида популации. Те обитават граничните за вида ареали, където условията за обитание не са оптималните за вида. В такива демове деиността на отбора е достатъчно висока, както и скоростта на генетико-автоматичните процеси. Всичко това създава условия за бързи и забележими изменения в генетичния състав на популацията. В малка изолирана популация силно се увеличава вероятността от загуба на алели и фиксация на други. По периферията на ареала на вида се образуват морфологически не отличаващи се, но цитологически различни популации, равносилни на полувидове. Настъпилите промени могат да се проявят по различен начин: понякога това може да е промяна в поведението, която да доведе до етологическа несъвместимост с други популации, цитологични или морфологични изменения и т.н. Възможно е така скокообразно да са възникнали редица видове, без да оставят преходни форми. Правени са редица лабораторни опити, при които от изолирана малочислена популация само в рамките на 50 поколения се е получавала популация, некръстосваща се с дивата поради настъпилите генетически изменения. Това е основен проблем и при развъжданите в неволя “домашни” мини популации.
В даден момент настъпва физиологическата изолация, когато двата вида придобиват механизми, предотвратяващи успешното им кръстосване. Има много пътища за създаване на физиологическа изолация, но в основата и лежи хромозомната несъвместимост и разграничаването на алелите. Предполага се, че количеството видово специфични гени по които става диференциацията на видовете при появата на нов вид съставлява около 10% от общото количество гени. Останалата част от генофонда на видовете остава идентична и с едно и също ниво на полиморфизъм. За установяването на физиологическа изолация голямо значение има съприкосновението на изолирани популации – тоест кръстосването на индивиди по общата граница на ареалите им. При този случаи индивиди с различаващи се комплекси гени, но със запазени възможности за кръстосване създават погранична хибридна популация. Хибридите са дисхармонични в генетично отношения, характерна е висока изменчивост по редица признаци. Без поява на защитни механизми срещу по- нататъшно кръстосване двете популации биха се слели в една, поради което обикновено хибридите са безплодни или с намалена жизнеспособност, с различни нарушения в развитието на различни етапи от живота. Това вероятно са традиционните методи на видообразуване при килитата. Съществува обаче още един метод, който според мен е изключително разпространен и е имал и има голям дял от “вината” за разнообразието на кили видовете. Ето за какво става въпрос.
Критерият за некръстосването на видовете няма абсолютно значение. При различните видове той важи в нееднаква степен. Когато се кръстосват индивиди от различни видове, което при килитата е напълно реално и в природни условия при хибридите възниква голяма изменчивост за сметка на разцепването на сложни полигенни и хромозомни системи, по които са се отличавали изходните видове. Това често води до неприспособеност на хибридите към средата на обитание и масова смъртност в хибридната популация. Някои елементи обаче на тази изменчивост могат да бъдат използвани за възникването на нови видове в процеса на естествения отбор. Такива видове възникват не по пътя на филетическата еволюция, когато видът се превръща в друг вид или възниква в резултат на дивергенция. В случаите на междувидова хибридизация новите видове възникват, използвайки съчетания от генетични елементи от изходните видове. Процесът се нарича симгенеза.
Същесвува и допълнителна възможност. В някои случаи повтарящата се хибридизация може да доведе до появата на адаптивни форми в рамките на вида чрез постепенно включване на гени от единия вид в другия. Този процес на базата на повтарящо се обратно кръстосване на хибридите с един от родителските видове и последващ отбор на адаптивните форми води до включване на част гени от единия вид в генома на другия. Това може да става в рамките на ограничена популация, което в последствие да доведе до диференцирането и в нов вид.
Всичко казано до тук не само дава известна светлина на тълкованието на проблема с видовото разнообразие при килитата. То за пореден път загатва за голямата проблематичност и отговорност при развъждането на килита в неволя, поддържането на видовата чистота и генетичния полиморфизъм на “културните” популации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар