Статия за бюлетина на Кили Асоциация на България

Някои размисли относно инбридинга, в частност при кили рибките
Оценявайки значението на инбриднга за акваристиката, би трябвало най-напред да се спрем на най-големите страхове на развъдчика, а именно – влошаване на цвета, едрината и формата на рибките при продължителна смяна на поколенията (генерациите), влошаване качеството на половите продукти и преживяемостта на личинките и малките, влошена виталност и поддаваемост на заболявания. Трудно е без лабораторни опити с положителност да се каже какъв точно е делът на инбридинга в тези процеси. Всеки опитен развъждач може да ви заяви, че се справя изцяло с тези проблеми единствено управлявайки правилно условията на отглеждане и размножаване и не на последно място, правилно балансирайки като вид и количество диетата на своите любимци. Без да оспорвам факта ще предположа, че опитните развъждачи умеят да се справят интуитивно с явлението инбридинг, благодарение на своя опит.
От друга страна, разсъждавайки по-общо, близкородственото кръстосване не би трябвало да е до такава степен фатално за кили, голям процент от които и в природни условия живеят в локални изолирани популации. В малък природен водоем протичат идентични генетични процеси като в аквариумите. Наивно е да се смята, че в природните популации кили остават непроменени, а се „израждат” само в аквариумите ни. За това отчасти цвидетелстват и огромното количество локални форми. В генетичен план различен е само отборът. На това трябва да обърнат повече внимание и килистите в своята работа.
Няма да разглеждам в детайли генетичните процеси в изолирани популации поради риска да доскучее на читателите. Всеки , който се интересува от процесите в детайли може да прочете за тях във всеки учебник по генетика. Тук целта ми е да обобщя в популярна форма резултатите от личен опит и знания. В общи линии всички изследвания посочват, че инбредната депресия не е „непоправимо зло”, нито фатално и непреодолимо. Болшинството изолирани свободно кръстосващи се популации я преодоляват много бързо в рамките на няколко поколения. В аквариумни условия високата степен на инбридинг е неизбежна. В редица изследвания като минимална бройка производители, за да се ограничи или избегне близкородственото кръстосване се посочва бройката от 50! Свободно кръстосващи се индивида. При кили това е явно непреложимо (дори за някои от природните им находища). Именно по тази причина е още по-наложително килистите да се съобразяват с генетичните процеси в малките си развъдни групи. На практика това се изразява в няколко своеобразни „предохранителни мерки”. Препоръчвам ги въз основа на собствените си познания и опит като подчертавам, че всички те са приложими само когато килистът има съответните възможности. Естествено, ако притежавате само чифт или два, много от мерките ще са непригодни за вас.
На първо място – не нагаждайте кили рибките към своите условия! Не сте попаднали на подходящите за това риби. Трябва ВИЕ да се нагодите към техните потребности. Старайте се максимално да разучите природните условия при които живее и се размножава популацията от вашите домашни подопечни. Всичко е важно – химични свойства на водата, температура и цикличност на колебанията на нивото, растителност, хранителни обекти... – буквално всичко, което можете да научите от интернет, печатни издания и колеги-хобисти. Килистът е на пурво място изследовател и чак след това акварист. Старайте се максимално да интерпретирате природните условия като не изпускате от вид общата картина. Ще ви се стори смешно, но съм ползвал програма, която чрез интернет следеше ежедневно метериологичните условия в избрани от мен точки по света. Всеки ден знаех температурата, валежите и куп други параметри в регионите, където природно обитаваха моите любимци. Естествено не всички природни фактори са важни в еднаква степен, но нивото на изученост не позволява с положителност кой фактор е маловажен. Няма да можете да интерпретирате всичко, но се постарайте максимално да сте „в час”. Това е главният залог вашите рибки да са генетично идентични с природните.
На второ място, не се старайте да изкарате максимално количество малки от вашите производители на всяка цена. Нека „природата” вземе своето. Не използвайтелечебни препарати, за да преодолеете своето незнание или мързел или гонейки максимални количества при развъждането и грижите за хайвера, личинките и малките. Нека оцелеят най-пригодените! Това ще добави жизненост на вашите поколения в последствие. При правилно развъждане, инкубиране и люпене ще имате достатъчно малки в добра кондиция и правилно разпределение по пол.
Макар тази точка да е тясно свързана с предходната, бих искал да и отделя специално внимание! Когато така или иначе възрастните ви рибки боледуват, не се стремете да излекувате непременно всички и на всяка цена. Малко са болестите непредизвикани от човешка немърливост, които ще убият всичките ви рибки. Възприемчивостта към редица болести се влияе и генетично. Почти винаги в заразени аквариуми има екземпляри, които остават здрави или слабо се поддават на заболяването. Именно те са и нашата цел – устойчиви родители, устойчиво поколение.
Така достигнахме и до подбора на родители. Най-важният ми съвет тук е да избираме осреднени по качество риби. Това се отнася както до възрастта, така и до големината, окраската, поведението и др. Всеки, който се е занимавал със статистика или генетика ще прозре защо е така. Тук ще дам само кратки пояснения. На първо място много експерименти са доказали заниженото качество на поколението на прекомерно млади и прекомерно възрастни производители. По отношение на най-едрите и доминиращи мъжки или женски изкушението да се използват за родители е огромно, но ако целта ни е запазване на генетичното разнообразие на вида тези екземпляри не са подходящи. Много е вероятно те да са най-приспособени към нашите условия, но най-пълноценни в генетичен план са средните по окраска, размер и други показатели рибки. В тяхното поколение винаги ще има и по-едри и красиви екземпляри. Изключение от това правило могат да бъдат единствено линиите, които се отглеждат единствено за състезания и изложби, но пак ви казвам – не очаквайте много добри резултати от такива рибки като производители.
Съзнавам, че някои от възгледите ми ще се сторят „апокрифни” или дори жестоки на много от читателите, но по-любознателните ще открият „рационално зърно”. Независимо как ще възприемете написаното винаги се старайте да бъдете добри килисти! Бъдете будни и любознателни, бъдете неспирни изследователи! Всеки ще открие своите истини, ще усвои своите методи на работа, но духът на откривателя трябва да остава винаги жив! Заниманията с кили рибки е взискателна и отговорна работа, не се захващайте с нея просто на шега! Успех на всички любознателни и всеотдайни!
Станислав Бойчев© 2004.